![Библия — Нов завет [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
17. като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт21, свиха платната и тъй се носеха.
18. На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
19. а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20. Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
21. И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
22. А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
23. Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
24. и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
25. Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27. Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
28. и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
29. И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
30. А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
31. Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
32. Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
33. И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34. Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
35. Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
36. тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
37. а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38. А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
39. Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
40. И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
41. Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
42. И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
43. Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
44. а другите да излязат — едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.
ГЛАВА 28.
1. И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2. Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3. А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4. Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
5. Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6. А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
7. Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8. И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9. След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10. те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
11. След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите.
21
Сирт — известно песъчливо място край африканския бряг.